Парламентарните избори

Месец след президентските избори французите гласуваха на парламентарните избори. Близостта на двете изборни дати се дължи на това, че когато Жак Ширак съкрати мандата на президента от седем на пет години, той промени и републиканския изборен календар, така, че президентски и парламентарни избори да съвпадат.  Това се обяснява с желанието да се избегне съвместното управление, възможно в полу-президентския режим на Франция. Предполага се, че малко след като са гласували за президент французите ще му дадат и достатъчно мнозинство в парламента за да може той плавно да води страната.

Сметките на Ширак, който е патил от съвместното управление и като премиер и като президент, се оказаха верни. Французите изпратиха във френското народно събрание достатъчно депутати от партията на президента Саркози за да може той да изпълни предизборните си обещания. От тази гледна точка резултатите от парламентарните избори не бяха изненадващи: от 577 депутата 313 са от UMP. Но все пак, тези избори са интересни от няколко други гледни точки.

Социалистическата съпротива

Социалистическата партия на Франция успя да се измъкне по-скоро достойно на последните избори. След като тя за трети път загуби президентските избори, всички очакваха „сините” (UMP) да смажат „червените”. Преди изборите, пък и след първия тур, повечето наблюдатели предвиждаха смазваща синя вълна в парламента. Прогнозите стигаха и да главозамайващата цифра от 450 депутата от UMP. Но тези предвиждания се оказаха погрешни. Французите вкараха 186 социалиста в парламента. Тази неочаквана промяна на втория тур може да се обясни по няколко начина. От една страна френските избиратели като че ли се уплашиха от евентуалното еднозначно мнозинство на UMP в парламента. Те балансираха политическия пейзаж, но благодарение на това направиха и донякъде услуга на президентското мнозинство, защото ако то господстваше изцяло в парламента непрекъснато щеше да се сблъсква с упреци за авторитарно държание, което от своя страна щеше да попречи реформите предвидени от Саркози да бъдат плавно гласувани. Второто обяснение за резултата от изборите е лошата комуникация около проектозакона за въвеждане на „социален ДДС” – данъчен механизъм, чиято цел е финансирането на социалните осигуровки. UMP уплаши французите между двата тура с тази мярка, за която засега само се говори, и която по принцип не би трябвало да доведе до покачване на цените. Много наблюдатели обаче обвиниха „социалното ДДС” за загубата на хипотетичните 80 парламентарни места. Третото обяснение за възхода на социалистите е факта, че повечето поддръжници на новата центристка партия на Франсоа Байру гласуваха за социалистите на втория тур на изборите (за разлика от президентските избори, когато електоратът на Байру се раздели по равно между С. Роял и Н. Саркози).

Позицията на центъра

Новата партия на Франсоа Байру не можа да вкара повече от 3 депутати в народното събрание. Това се дължи предимно на пропорционалния вот господстващ във Франция, и чийто ожесточен противник е самият Байру. От друга страна новата партия „Нов Център”, създадена от бивши съмишленици на Байру отчаяли се от неговата президентска кампания, успя да вкара 22 депутата в парламента, но под етикета „президентско мнозинство”. Ето защо Байру загуби донякъде тези избори, защото с трима депутати неговата партия не може да има голяма тежест върху политиката на страната. Тя все пак би могла да изиграе някаква роля ако при създаването на парламентарна група (минималния брой депутати в такъв случай е 20) други партии опрат до центристите. Имайки предвид обаче, че останалите партии в парламента са комунистическата партия (15 депутата), зелената партия (с учудващи за състоянието на партията 4 депутата), лявата радикална партия (7 депутата), крайно дясното Движение за Франция (1 депутат), един регионалист и около 15 леви независими представители, образуването на парламентарна група заедно с центъра на Байру би било противоречиво с желанието на Байру да основе абсолютно независим център.

Новото правителство

Веднага след резултатите от втория тур на изборите, правителството на Франсоа Фийон подаде оставка. Саркози отново назначи Фийон като премиер със задачата да сформира ново правителство. Тази задача не бе лесна, имайки предвид, че един от идеолозите на френското дясно пространство, Ален Жюпе, който накратко изпълняваше ролята водещ  на огромното министерство на екологията, бе принуден да напусне политическия живот, тъй като не бе избран като депутат. Това правило бе наложено от Фийон за да може министрите да получат допълнителна легитимация: ако се явяват на избори и не бъдат преизбрани, то не би следвало да останат министри.

Новото френско правителство отговаря на плановете на Саркози: то се състои само от 15 министъра, повечето от които са асистирани от държавни секретари (по-нисш ранк в министерската йерархия). Равенството между мъжете и жените е абсолютно спазено що се касае до министрите, макар и това да не е така що се касае до държавните секретари. За пръв път в правителството има 4 министъра от емиграцията: Рашида Дати (правосъдие), Роже Каручи (Връзки с парламента), Рама Яде (човешки права към външно министерство) и Фадела Амара (градоустройство и жилищна политика). Бившият социалист Бернар Кушнер запазва поста си като министър на външните работи. До него остава и Жан-Пиер Жуйе, също бивш социалист и близък на (вече бившата) двойка Роял-Оланд, в ролята на европейски министър. Бившият еврокомисар Мишел Барние оглавява много важното за Франция министерство на земеделието.

Това ново правителство показва волята на Саркози нещата да се променят. Присъствието на исторически про-европейски фигури също показва желанието на президента да „върне Франция обратно в Европа” – нещо, за което той работи активно, както се видя и тази нощ когато се стигна до консенсус за нов европейски договор заменящ провалилата се конституция на ЕС.

Интервю с Клод Гоазген, Париж 2007

 

Президентските избори във Франция – април-май 2007

Какви ще са според Вас последиците от президентските избори върху бъдещето на Европейския съюз?

Мисля, че последиците ще са важни, тъй като Франция, както и Холандия, се постави в маргинална позиция чрез отрицателния вот на референдума за Европейската конституция. Сега Европа чака Франция да даде сигнала за ново начало за ЕС. Надявам се това да стане лесно, но чувствам, че в момента избирателите се колебаят. Французите са във фаза, в която им се иска да отказват всичко. Европа си изпати от това и се надявам, че президентските избори ще вкарат положението в правия път. Но в момента Франция се колебае за всичко, не само за Европа. Трудно е да убедиш французите, че са направили грешка, но международната логика ще възтържествува и рано или късно, след тези избори, ние ще трябва да се завърнем в Европа.

Мислите ли, че президентските избори биха могли да се отразят по някакъв начин на новите държави-членки на ЕС, именно на България?

Смятам, че българите очакват това от Франция. За тях Европа с право представлява истинска надежда и Франция, основателка на ЕС, не трябва да бъде в положение на нерешителност. Иска ми се Франция, както и Европа на французите, да представляват надежда за Българите, както и за жителите на другите нови държави-членки. Тези страни носят на Европа една необикновена динамика от която ние имаме нужда, и ми се иска французите които се съмняват в Европа да разберат това. Не съм сигурен, че това послание е разбрано във Франция, но съм сигурен, че един положителен вот на френските президентски избори ще бъде чут в България и ще представлява надежда за да излезем от тази трудна ситуация.

Какво разбирате под „положителен вот”?

Положителен вот означава ясен вот, който ще позволи на Франция да не се изолира в криза на политическия режим след като потопи цяла Европа в криза. Мисля, че това което се случва в момента със промените в социологическите проучвания показва, че френската система е объркана и може да ни доведе до политическа криза чиито последствия французите не могат да си представят, както стана и с Европа. Един отрицателен вот, който се проявява срещу политиките на левицата и на десницата води неминуемо до такава криза, която би била още едно препятствие в изграждането на Европа, защото Франция не и била достатъчно силна и не би могла да играе решаваща роля в ЕС. Но нека не забравяме, че се намираме в особен момент: всичко може да се промени след една седмица, както всичко се промени за една седмица.

Смятате ли, че Франция, поради отрицателния вот за Европейската конституция, носи по-голяма вина от Холандия?

Разбира се- Това е така защото Франция историческото и международното измерение на Франция е много по-решаващо от това на Холандия – въпреки, че в никакъв случай не подценявам тази страна. Изборът на французите през 2005 г. много силно повлия и на избора на холандците. Но как да преодолеем този отрицателен вот, дали под формата на нов референдум или под тази на нов договор, това е много труден въпрос, който трябва да бъде много добре обяснен на французите, тъй като трудно може да се разбере защо, след като сме провели референдум, изведнъж ние го пренебрегваме. Но има и международни императиви от които не можем да лишим Франция. Можем ли обаче да изградим Франция против мнението на французите, това е действителният политически проблем в момента.

През 2002 г., по време на президентските избори, никое социологическо проучване не можа да предвиди, че Жан-Мари Льо Пен ще стигне до балотаж срещу Жак Ширак. Французите винаги ли са толкова непредсказуеми в изборите си?

В момента да. Французите са дестабилизирани от глобализацията, страх ги е, и тъй като Европа представлява по един доста опростен начин тази глобализация за тях, те са сдържани по отношение на Европа. В момента се проявява дин френски изолационизъм, който е доста обезпокояващ.

Мислите ли, че членството в ЕС на страните от бившият съветски блок е нещо като изкупване на вината на западна Европа породена от бездействието по време на комунизма?

Да, със сигурност. Съвсем е нормално, че осъзнахме големите грешки които допуснахме спрямо европейски братски страни които са част от европейската мисловна общност. Имаме много да поправяме и ще го поправим чрез развитието. Нека не забравяме, че когато Франция инвестира в България, например, това е инвестиция за цяла Европа, въпреки, че новите държави-членки не винаги имат желания икономически растеж. Разбира се, това предполага преместване на фирми, но ми е трудно да разбера защо французите ги е страх от прилагането на безграничен режим щом стане дума за източна Европа при положение, че сме подложени на имиграция от Африка и Азия. В Румъния, България или Полша, например, има огромни възможности за икономическо развитие. Но в действителност Франция забавя този процес, докато други западноевропейски страни, като Ирландия, отвориха широко вратите си и спечелиха много от това.

Европа докъде? Турция част от Европа ли е?

Турция не може да бъде пълноправен член на Европейския Съюз. За сметка на това считам, че трябва да се развие партньорство с тази страна. Ето защо мисля, че идеята на Никола Саркози за създаването на Средиземноморски съюз е много добра. Един такъв съюз би могъл да бъде чудесна европейска добавка, защото става дума за икономически цветуща зона, с много различия, в която големите власти като Испания, Италия или Гърция играят важна роля. Всички сме съседи. Мисля, че турците имат място в такова партньорство, но, съвсем честно, мисля, че ако ЕС се разпростре и включи и Турция ще загуби специфичността си и ще се превърне в огромна площ на противоположни икономически интереси, с международни проблеми които ще се появят заради съседството на Ирак – един свят, който не е европейски. Разбирам, че хората си задават въпроса за членството на Турция, тъй като съществуват няколко Турции – тази на Истанбул разполага с много силен европейски корен, но съвсем не съм сигурен, че това важи и за анадолската Турция. Трябва да имаме смелостта да кажем истината на турците. Лъгахме ги, обещахме им много поради стратегически интереси, и сгрешихме. Но и те не полагат сериозни усилия. Това, което става в Кипър, държава-членка на ЕС, е недопустимо. Трябва Турция да напусне Кипър (а това едва ли ще стане) и трябва също така да признае арменския геноцид, който не е само лозунг. Европа, това е и способността да погледнеш критически към собственото си минало.

Турция спира ли членството на Украйна в ЕС?

Да, за жалост, тъй като Украйна е абсолютно европейска страна. Това е една голяма страна, която много обичам, тъй като преподавам в Киев. Ситуацията е блокирана поради две причини. Първо, когато Турция подаде молбата си за членство, молбата на Украйна й се стори като конкурентна. Второ, Русия смята, че членството на Украйна отваря вратата на ЕС към това, което руснаците все още считат, с прави или не, за тяхна политическа територия. Видяхме отрицателните реакции на Русия когато бившите й сателити станаха членове на ЕС. Съжалявам, но мисля, че членството на Украйна в ЕС ще отнеме още няколко години. Иска ми се Украйна да влезе в ЕС, защото е голяма земеделска страна, с много природни ресурси и с култура, която е наша. Разбира се, членството на Украйна ще постави след време и трудният проблем с Русия. Ако развиваме цивилизационната тезата, както аз го правя, Русия, или поне голяма част от нея, принадлежи без съмнение към европейската култура. Но става дума за огромна площ и не е възможно ЕС да се разпростира до Камчатка. В края на краищата генерал Де Гол беше прав когато говореше за Европа до Урал. Това е всъщност европейското измерение: от атлантическия океан до Урал. Но за момента ще трябва още малко да помислим що се отнася до Урал.

В качеството ви на юрист и адвокат мислите ли, че политическата Европа може да се направи благодарение на една правна общност?

Да, политическата Европа ще бъде построена благодарение на правна общност, но една такава общност не трябва да се превръща в самоцел на Европа, защото иначе няма да бъде разбрана от европейците. Разбира се, нужно е уеднаквяване на правните норми, но мисля, че днес правната общност е прекалено надделяла над политическата, икономическата и социалната общност. Европейската Комисия е изключителна и единствена р историята институция, но тя попадна в клопката на умножаването на юридически текстове и по този начин допринесе за правното задръстване което пречи на политическия и социалния дебат. Прекалено много право, недостатъчно политика.

Възможно ли с, според вас, като някои мислители го предложиха в последно време, да се създаде едно ядро в ЕС което да подпомогне за развитието на политическата Европа?

Това е често срещана теза, но ако трябваше да се направи, то трябваше да се направи в миналото. Не е разбираме днес да създаваме Европа на две скорости, след като отворихме вратите на Европа на други страни. Днес това би било по-скоро отрицателно за европейското развитие, въпреки че в строго политически план това може да помогне много. Такова решение би довело и до приближаването на някои страни, които се честват по-скоро изолирани н ЕС, да се приближат към САЩ. Лично аз не съм поддръжник на тази теза.

Имахте възможността да срещнете, по време на семинар от националната програма на Българско Училище за Политика в който участвахте, млади български политици. Мислите ли, че хората които срещнахте и които вероятно ще оглавят след няколко години българския политически елит, имат още много да научат?

Хората, които срещнах са много млади и зрели и прекрасно си дават сметка за съществуващите проблеми – а това не е много лесно в страна, която скоро е излязла от господството на единствената комунистическа партия. Мисля, че тези хора имат вече много добре развити политически виждания. България ще трябва да премине, както други страни от ЕС по-рано, през много трудни периоди дължащи се на здраво вкоренената смесица от държавната и частната собственост, която от своя страна води до напастта на всички демокрации, но най-вече н страните излизащи от тоталитарни режими: корупцията. Създаването на нов политически елит отнема време. Видях, по време на общуването ми с младите политици много зрялост и спокойствие. Насилието не е толкова разпространено като другаде. България е мозайка, повече от други източноевропейски страни, със собствените си проблеми, като например историческата и етническата принадлежност. Но съм много оптимистично настроен защото усетих, че българите са способни сами да разрешават проблемите си, и тъй като руското присъствие е много по-слабо отколкото в Украйна или Грузия, например, разрешаването на тези проблеми ще е много по-лесно. Членството в ЕС освобождава българите от руската тежест.

Какво ще кажете на българите, които не знаят какво да очакват от Европейския съюз?

През следващите десетилетия българите ще извлекат голяма полза от членството си в ЕС!

Клод Гоазген е френски депутат от партията UMP. Близък на Никола Саркози, негова е идеята за създаването на имиграцията и националната идентичност.

Речта на Никола Саркози

В препълнената зала „Гаво” ето какво каза току-що избраният президент на Франция Никола Саркози (по-важното).

„Скъпи сънародници! Изпитвам огромна и истинска емоция. Обичам Франция. […] Франция ми е дала всичко, сега е мой ред да й върна всичко. […] Благодаря на всички, които ме подкрепиха.”

[…]

Към Сеголен Роял

„Мисля и за г-жа Роял. Искам да й кажа, че уважавам нея и идеите й. Да уважаваш г-жа Роял означава да уважаваш милионите французи, които гласуваха за нея. Мисля за всички тези, които не гласуваха за мен. Искам да им кажа, че ще съм президентът на всички французи, че днес не печели една Франция срещу друга. Днес има само една Франция: тази, която обединява. Приоритетът ми е французите да общуват помежду си. […]”

Ценности и демокрация

„Ще възстановя работата, уважението, авторитета. […] Френският народ избра промяната, аз ще приложа тази промяна, но ще го направя с всички французи, […] за да може никой да не се почувства изключен, за да може всеки да си намери мястото в Руепубликата. Всички тези, които са смачкани от живота […] трябва да знаят, че няма да бъдат изоставени, ще им бъде помогнато. […] Те трябва да знаят, че имат същите възможности като всички останали. Призовавам всеки един от вас да не се затваря в нетолерантността и сектантсвото.

Към Европа

«[…] Обръщам се към европейските ни партньори с които съдбата ни е свързана. Вярвам дълбоко и истински в европейското изграждане. Днес Европа се върна във Франция.”

Към Америка

«[…] Обръщам се и към приятелите ни американци – Франция винаги ще бъде с тях когато имат нужда, но приятелството не означава, че не може да кажеш на приятеля си какво мислиш за него. Америка трябва да застане начело на борбата с глобалното затопляне. Това ще бъде и нашият приоритет.”

Африка и Средиземноморски Съюз

„[…] Дойде време да изградим Средиземноморски Съюз който ще бъде връзката между Европа и Африка […] Това, което направихме за Европа преди 50 г., ще го направим сега за Средиземноморски Съюз. Ще помогнем на Африка […].»

Франция в защита на човешките права

«Обръщам се и към всички тези в света, които вярват в демократичните ценности. […] Трябва да знаят, че Франция ще бъде до всички измъчвани, потъпквани, включително и българските медицински сестрите».

[…]

Заключение

«Ще напишем нова страница в историята ни […] Съвсем искрено ви казвам: Да живее Републиката и да живее Франция!»

Речта на Сеголен Роял

В Дома на Латинска Америка, Сеголен Роял произнесе първа речта си. Ето главните точки от речта си.

„Французойки, французи. Пожелавам на следващия президент на Франция да изпълни мисията си като не забравя французите. Благодаря на всички които ме поддържаха, и знам колко им е трудно в момента, но знам, че във Франция нещо се промени, и тази тенденция няма да спре.”

Сред виковете „Мерси, Сеголен!”, г-жа Роял продължи спокойно речта си.

„Вложих всичките си сили и продължавам с вас и до вас. […] Нека не загубваме емоцията която ни поддържаше. Започнах дълбока промяна на политическия живот, заяви тя. […] Браво на всички млади, които проявиха чувство за гражданство. Това, което заедно започнахме, заедно ще го продължим […] Може да разчитате на мен за да продължа да променям френската левица!»

Речта си Роял завърши с президентското „Да живее Републиката, да живее Франция!”

Реакцията на Доминик Строс-Кан се различаваше от тази на Сеголен Роял, която изглеждаше като че ли успокоена. Според бившият министър на икономиката, който не спечели вътрешнопартийните избори за кандидат на левицата, „това, което се случи днес е много сериозно. За трети път губим президентски избори […] Френската левица не можа да се промени […] Аз съм налице да променя това, с всички тези, които искат да се присъединят към нас.»

Никола Саркози е новият президент на Франция

Французите избраха Никола Саркози с 53%.

Сеголен Роял получи 47%.

Изборната вечер – Саркози с около 54%

След дългата кампания Франция днес избира президент. Въпреки всички истинската изненада беше, че нямаше изненада. Преди две седмици французите избраха да се завърнат към това, което някои наблюдатели наричаха „класицизъм” – опозиция между лявото и дясното. Това твърдение подлежи на по-задълбочен анализ, но може вече да се каже, че все пак френският политически пейзаж се промени.

1.Французите първо успяха да елиминират крайните партии, благодарение на високата избирателна активност на първия тур – 85%, както и поради страхът породен от втория тур на президентските избори през 2002 г., когато до балотаж стигна крайно-десният кандидат Жан-Мари Льо Пен. Крайно левите комунистически и троцкистки партии получиха много малък процент гласове. Жан-Мари Льо Пен стигна до четвърто място, но процентът който получи бе много по-малък от това, което беше получил на предишни кампании (11%). Прогонен от високата избирателна активност, при която неговият електорат автоматично намалява, Льо Пен, за който се говори, че е вече болен и уморен, напусна политическия живот, с насмешка, както обикновено (подигра се на Саркози, казвайки, че всъщност програмата на Саркози е същата като неговата, и че кандидатът на UMP е успял да „измами” французите).

2.Политическия пейзаж бе и разтресен от щрихите на центристкия кандидат Франсоа Байру който успя да наложи ново центристко движение във Франция. Центърът съществува в тази страна от средата на 70те години, но исторически той винаги е бил обвързан с десницата. Байру успя да си извоюва независимост от дясното както и от лявото като стигна трети на първия тур на тазгодишните избори. Неговата реч след резултата се превърна в нова предизборна реч; ентусиазиран от резултата той обяви, че ще създаде нова социал-демократическа партия след президентските избори. Това прозвуча реалистично в първия момент, но все повече хора се съмняват в способността да изникне такава нова партия, още повече, че повечето близки на Байру постепенно се присъединяват към редиците на Саркози. Ако Байру иска да спечели достатъчен процент гласове за да се озове в парламента през юли месец, то трябва да основе нова коалиционна партия в момент, в който UMP изглежда по-силно от всякога.

3/4.Французите не толкова избраха преди две седмици кандидатите за втория тур, колкото си извоюваха възможността да решават сами политическото си бъдеще. С рекордната избирателна активност за Петата Република те показаха, че този път няма да се въздържат. Ето защо те позволиха и четвъртата изненада на тези избори: фаворитите за балотажа не само стигнаха до него, но и събраха рекорден процент гласове за партиите, които представят.

Много хора мислеха, че избирателната активност ще спадне на втория тур. Сгрешихме: днес 86% от французите гласуваха. А и разликата между двамата кандидати, според неофициалните резултати, не е малка: изглежда, че Саркози е получил над 54% от гласовете. Дали това се дължи на ТВ диспута отпреди два дни между него и Сеголен Роял, на политическите убеждения на избирателите или на образа който двамата кандидати дават – това също подлежи на понататъшен анализ.

След по-малко от 30 мин. Ще разберем официалните резултати. Но телевизионните канали вече предават еуфорията, която цари по улиците сред поддръжниците на Саркози, хора, скачащи от радост, с изрисувани трикольори на лицата си и викащи „Сарко президент!”. Избирателите наподобяват футболни фенове, а политиката като че ли се доближи повече до народа. Народът, който знае, че неговото мнение е от значение. Президентските избори във Франция бяха поучителни, затова и решихме да ги отразяваме. Що се отнася до поуката – дано тези, които смятат, че са политици, си я извлекат.

Речта на Сеголен Роял

Сеголен Роял беше третата, която говори тази вечер. След почти едноминутно мълчание от нейна страна, подканвайки радващите се поддръжници да се успокоят, тя най-накрай проговори, с монотонен и много сериозен глас. Речта си започна с „Французойки, французи, драги сънародници” – начинът, по който президентът на Републиката започва официалните си обръщения.

На избирателите си Роял  изрази си „дълбоката си благодарност”. Що се отнася до резултата й, тя заяви, че не иска да извлича „никаква лична слава”: „французите ме натоварват с голяма отговорност. […] Ще водя битката на промяната за да вдигнем Франция на крака!”.

В дългата си реч Сеголен Роял се обърна към всички потенциални избиратели за втория тур, всички тези, които искат една „Франция на уважението”. „Аз подавам ръка на всички тези, които искат да напуснат една система, която не работи. […] Каня ви, днес, да измислим една нова […] Франция”!. Сеголен Роял се обърна, за втория тур, към тези, които „искат да реформират без да разбутват, които поставят човешките ценности над ценностите на борсата”.

Обръщайки се към избирателите на Байру, тя заяви`, използвайки неговата фраза, че „отказва да използва страховете на французите”. Като цяло, тя каза, че не е „заложничка на нито един клан”., и че ще бъде „президентка на една безпристрастна Република”.

В останалата част от речта си Сеголен Роял отново подчерта главните точки от програмата си: образование, семейство, бедност и заетост.

Речта на Франсоа Байру

Байру беше вторият, който произнесе реч тази вечер.  Байру който изглеждаше по-скоро спокоен, дори доволен, започна речта си по следния начин:

„Имам една добра новина за вас. Днес френската политика се промени и никога вече няма да бъде същата”.

За Саркози, този резултат е положителен. Според него, неговите избиратели  „проведоха чудесна кампания и направиха път на надеждата”.

Според Байру резултатите са положителни:  „Най-накрая и във Франция има център; един широк, силен и независим център, способен да говори и да действа. […] Старата война между двата лагера вече не отговаря на нещастието на Франция. […] Няма да изкараме Франция от тази криза без дълбока промяна. […] Аз няма да изоставя тази идея”.

Що се отнася до бъдещия си политически живот, Байру заяви: „Харесва ми тази надежда. […] Искам да подновя политиката. Исках да я подновя вчера, ще я подновя утре!”.

Речта на Байру така се превърна в нов митинг. Атмосферата не беше тягостна, напротив: неговите поддръжници бяха много ентусиазирани.

Erratum - резултатите

Нека подчертаем, че резултатите, които публикувахме не са официални. Те произлизат от различните изчисления на социологическите агенции.

Официалните резултатите, одобрени от Конституционния съвет, ще бъдат публикувани следващия вторник вечер или в сряда.

Речта на Никола Саркози

Никола Саркози бе първият, който говори в тази изборна вечер. Ето някои от нещата, които той каза пред препълнената парижка зала „Гаво”:

За вота:

„Днес французите се изказаха много ясно. […] Този първи тур е победа за демокрацията. […] Французите показаха, че никой не може да решава на тяхно място.”

За втория тур:

„Французите изразиха желанието си да се придвижим ясно към дебат между две идеи. […] Ние сме отговорни пред тях, трябва да бъдем ясни.”

Към Сеголен Роял:

„Искам да кажа на г-жа Роял, че я уважавам, уважавам нейните убеждения и искам дебатът между нас да бъде идеен дебат”.

Към избирателите си:

„На 11-те милиона французи които гласуваха днес за мен искам да благодаря от все сърце. […] Те ми се довериха, аз ще направя всичко за да бъда достоен за тяхното доверие”.

Останалата част от речта си Саркози посвети на „изоставените”. Той ясно се обърна към електората на крайните партии като каза, че ще се бори за „сигурност”, срещу „престъпността”, срещу „нелоялната конкуренция”, срещу „изключването”, срещу преместването на френските предприятия в чужбина.